Узумаки се учуди защото той винаги беше заспивал след тази приказка а тези деца искаха "Още..." Затова Узумаки реши да им разкаже още една приказка...
Имало едно време един дядо и една баба. Веднъж дядото казал на бабата:
– Бабо, аз ще отида за риба, а ти стой тук, у дома, и наготви!
– Добре, дядо – отвърнала бабата.
Отишъл дядото на реката. Наловил много риба. А отстрани, скрита в храсталаците, стояла една лисица и го следяла. Гледала го лисицата, гледала и се чудела: “Ех, Боже, Боже, ще мога ли тази риба да я взема от глупавия старец?”
Напълнил дядото каруцата с риба и си тръгнал. Тогава хитрата лисица легнала на пътя и се направила на умряла. Слезнал дядото при нея, ритнал я и си казал: “Умряла е! Сега ще занеса в къщи хем риба, хем кожух на бабата!”
Взел лисицата и я сложил на каруцата върху рибата. А по пътя лисицата хвърляла рибата от каруцата, хвърляла, хвърляла – една не оставила.
Стигнал дядото до вкъщи и викнал:
– Бабо, бабо, отвори ми портата, че ти нося хем риба, хем кожухче! Хвърляй старото кожухче в огъня да изгори!
Бабата, горката, зарадвала се много, хвърлила набързо старото кожухче в печката и отворила портата. Но какво да види – няма кожух, няма риба, няма нищо!
През това време лисицата слезнала от каруцата, събрала рибата и я занесла в дупката си. Наредила я там на синджири да изсъхне. Не щеш ли точно тогава дошъл Кумчо Вълчо и почукал на вратата.
– Кой чука? - попитала лисицата.
– Аз, Кумице. Отвори ми! – отговорил и вълкът.
Лисицата се страхувала от силния вълк и му отворила. Но не искала да дели с него насъбраната риба, затова му рекла:
– Недей поглежда нагоре, Куме, че много пепел има. Ще ти падне в очите!
– Добре, Кумице – отговорил вълкът.
Седнал той на стола и започнал да мисли – какво ли крие Кума Лиса, че не иска да поглежда към тавана?
– Кумице, – казал вълкът – жаден съм! Донеси ми малко вода да пия!
И докато лисицата му носела вода, той погледнал към тавана и видял рибата.
– О-о, Кумице, – викнал Кумчо Вълчо – това ли криеш от мен? Дай ми едничка да изям!
Нямало как, лисицата му дала.
– Дай ми още едничка!
Лисицата пак му дала. И така, докато рибата взела да намалява. Тогава хитрата лисица рекла:
– Виж, Куме, аз тази риба си я хванах на реката. Хайде да те заведа там и да те науча как да си наловиш!
Взел вълкът един кош и отишли на реката.
– Ха сега пробий дупка в леда, вържи коша за опашката си и го пусни в дупката – казала лисицата.
Вълкът така и направил. Било много студено. Кошът се напълнил с вода и замръзнал. Взел да се плаши вълкът: “Олеле, Боже, ще ме убият хората! Олеле, Боже, кучетата ще ме изядат!” Взел да се дърпа той – скъсал си опашката. Тръгнал да бяга.
Добре, ама лисицата го видяла, че идва към нея. И какво да направи – нали е хитруша, намазала си главата с вода, побягнала към една воденица, потопила се в брашно и главата и цялата се налепила с тесто. Излезнала навънка, разтреперала се, разплакала се. Като я видял, вълкът я попитал:
– Оле, Кумице, какво си направила?
– Ох, Куме, пребиха ме от бой и не мога да си отида.
– Качи се на гърба ми, аз ще те занеса!
Тръгнали те да вървят, а лисицата си викала: “Болният здравия носи! Болният здравия носи!”. Смеела му се.
– Кумице, какво говориш?
– Е, Куме, бая си на главата да ми мине по-бърже.
Занесъл я вълкът, а лисицата му рекла:
– Аз, Куме, сега ще ти вържа опашката, че да ти мине.
Взела кълчища, вързала опашката. В далечината горял огън
– Слушай, Куме, – рекла лисицата – нали виждаш огъня? Отивай към него! От тук като се засилиш, бягай и скочи над огъня! И опашката ще оздравее.
Послушал я глупавият вълк. Без да се замисли тръгнал, бягал, бягал и като скочил над огъня, кълчищата на опашката му се подпалили. Пламнал така вълкът и изгорял заедно със своята глупост. - и сега момчето искаше да са заспали защото момчето беше доста измурено и най-накраят той щеше да заспи от своите приказки.
ПП: Искаш дълъг пост, получаваш си го
Спокс не съм го копирал...преписах го
