Тренировачното поле на отбор 14

Сеннин гороши!

П.П Пич мене ме няма вече xD

Джейк отиде до младока и го погали по главата :
- Детенце да не си лудо ?

На мен ли говориш?-попита Нараме.

Нараме офейка!

Джейк изчезна.

Норико дойде с Джейк като го пусна и се закашля .

Джейк се изправи и каза :
- Нямах нужда от помощ..

- Да бе ... това можеше да го заместиш с " благодаря " ... - каза Норико .

Джейк я прегърна :
- Много благодаря.. Но не рискувай живота си другия път..

- Ъ ... няма защо... пък и няма начин да не рискувам живота си ... - усмихна се Норико - все пак съм нинджа .

Той каза :
- Е все пак благодарря..
И се усмихна.

Норико също се усмихна .

Какаши цъфна като попита
-Какво става?

Джейк каза :
- Имаш хубава усмивка..

- Къде ми е мисията ? - измрънка недоволно Норико . След това се обърна към Джейк - Благодаря . - като леко се изчерви .

Джейк каза :
- Няма защо..
След това се приближи малко до момичето и я погледна в очите.

Норико също го погледна и попремигна .

Той каза :
- Ам сега по добре ли си.. след битката имам предвид.

- Ах да ... а ти ? - попита Норико .

- Нищо ми няма..

- Сигурен ли си ?

- Да..
КАза той, като се усмихна и падна на земята.

- Какво има ? - попита разтревожено Норико като клекна до него .

Той каза :
- Ам не нищо.. Спънах се..